Дано Ви приседне, г-н премиер

За сланината и премиера ли? Защо се учудвате? Човек, който помни само филии с мас и е прочел една книга в живота си, не може да има друг маниер. Той не е виновен за това, дотолкова му стига емоционалната интелигентност. Бедният духом не е способен на велики дела, нито на смислени послания. Проблемът не е в него, а в нас. Гласувайки за бедните духом, ние се приравняваме на тях, заприличваме на тях, допускаме филията с мас и Винету да бъдат единствената ни житейски мъдрост. Превръщаме се в стомаси, които само чакат да бъдат напълнени, докато в главите ни зее чудовищна празнота.

В държава, където управляват бедните духом, не може да има просперитет. Може да има само галоши, оставени пред вратата на лъскав апартамент, за да не цапат вътре. И воня на чесън в луксозен автомобил.

Но има и още нещо. Славолюбивият, който е израснал с филията с мас, винаги се стреми да се раздели с нея и да я замени с хайвер и сьомга. Успее ли, той става безмилостен към онези, с които довчера е ял едно и също. Оприличава се на Бог. Аз успях, а вие останахте в плевнята, в калта. К’во се жалвате, да сте се издигнали и вие до царската трапеза.

Именно тук е огромната разлика между хората на духа и хората с маста – духовният и интелигентен човек никога не се превръща в простак към останалите, независимо колко труден е бил животът му. Не става надменен, не претендира за ментор. Емоционалният бедняк обаче е способен единствено на дебелащина и арогантност, защото остава всякога беден по душа.

Той се превръща в сноб и се гнуси от себеподобните си.

Имаме си още един човек от народа, когото превърнахме в принц. Принцът на просяците.

Във връзка със сланината и ракията, спомних си една случка от миналата седмица. Прибирах се вкъщи и заварих съседката, която е пенсионерка, да седи на стъпалото на стълбищната площадка безмълвна. Беше разгърнала брошура на Лидл – от тези, с които ни пълнят пощенските кутии. Попитах я дали се чувства добре, да не й е лошо. Никога не бях я виждала в такова състояние. Почти се насили да ми отговори, беше се вкаменила:

– Но аз не мога да си купя нищо от това, нищо… Защо ми ги пъхат тези брошури в пощата…

Брошурата изобилстваше със снимки на деликатеси за Коледа – прошуто, скъпи сирена, аспержи, скариди, сьомга с различни подправки и какво ли още не. Посланието беше „Нека Коледа бъде вкусна!”

Нека Коледата Ви бъде вкусна, г-н премиер. И дано Ви приседне.

Автор: Лидия Делирадева

https://www.facebook.com/notes/лидия-делирадева/дано-ви-приседне-г-н-премиер/975114279210774

Васил Жечев:Туркобългария или Българотурция, изберете сами, друга алтернатива от тук нататък, като че ли нямате.

Айде и аз да кажа нещо във връзка с пилота, а и с Турция. Мислех си, че подобна хипотеза, в която ще бъдем поставени открито да защитаваме новия ни „стратегически партньор“, който вече и по закон охранява въздушното ни пространство, е неясно далечна. Мъгляво дори, а какво се оказа, че няколко седмици след като законодателя промени нормативната база, така че за първи път от обявяването на независмостта ни от Османската империя, разбирай от точно сто и шест години, турски аскер по право, което всички вие сте делегирал на народните ни представители, върнаха България в ръцете на Турция.
Аналогичен случай има и с Кипър, Турция настояваше да поеме „охраната“ на островната държава, но Европейския съюз определи това за пълно безумие – страна извън Европейския съюз да охранява такава вътре в нея!? Въобще, самото присъствие на турски войски, въпреки плана „Анан“, на целия остров Кипър, се дефинира от ЕС като военна окупация.
Прибалтийските републики Естония, Литва и Латвия също нямат свои военновъздушни сили, но проблемът е решен по друг начин – на ротационен принцип останалите страни членки охраняват въздушното пространство над тях, а ние?!
Това е все едно бивша колония да върне суверинитета си на васала и да приеме отново да я „пазят“.
Въобще, цялата тази постановка, бившата империя, от която сме се освободили с много кръв, което изобщо не е закономерна и естествена ситуация (питайте арменците и кюрдите), днес да ни охранява от „стратегическия ни враг“, който пък от своя страна ни е възстановил държавността, след 500годишна пауза, е невероятна абстракция. Абстракция на абсурда, която е подплатена с фейсбук групи, като „Русия основен враг на България“ и „Русия заплаха за…“, които неглижират основния апетит, който очевидно се реализира с помощта на една протурска партия в България, която пламенно защитава интересите на южната ни съседка, дори в ситуация, като тази, със загиналия руски пилот и свален самолет над чужда държавна територия. Знам за групи, които припознават за враг днешна Турция, с великотурската и ревизионистка политика, която води, групи, които отдавна са докладвани като „расистки“ и „ксенофобски“ от стожерите на човешките права в България, основно от тия с хелзински произход, но защо никой от тях още не е докладвал някоя от горните русофобски групи аз не знам?! Чудя се даже, то такава злост пръска от хапливите им коментари, че…
Няма начин да не са ги видели, защото те самите членуват в тях, може би този тип „омраза“ явно не влиза в катогерията „престъпление“.
Иначе, ние вече се убедихме, че българските османофили, са такива, именно по причина, че неглижирането на драматичното и кърваво битие на българите в Османската империя е главно за да се неглижира и ролята на Русия като освободител – позиция удобна, желана и добре стимулирана от един голям наш евроатлантически партньор. Това като геополитическа конструкция го разбирам, ясно ми е и опита им за ревизия на историческата истина, за отпадане на възрожденската литература, която като артефакт носи свидетелства за съсдбата на дедите ни, но те самите не разбират ли, че това като процес не може да остане заключено в учебниците по история, то има продължение, то кореспондира със ставащото днес, и връщането ни в лапите на неоосманистките поплзновения на Ердоган и Давутуглу не са изолиран случай, а твърда тенденция. Това на тях убягва ли им, ако наистина се кълнат, че са родолюбци?
Туркобългария или Българотурция, изберете сами, друга алтернатива от тук нататък, като че ли нямате.

Последното интервю на Адолф Хитлер

Само денонощие преди самоубийството на Адолф Хитлер швейцарският журналист Курт Шпейдел му е задал няколко интересни въпроса

В края на април 1945 г. изпълнителният секретар на партията Мартин Борманполучил задача да установи контакт с журналист от страните, запазили неутралитет, и да го доведе в бункера на канцеларията на Райхстага. Самият Шпейдел е загинал по време на щурма на Райхстага, но стенограмата му, заедно с много други документи, иззети от Райхстага, е била занесена в Москва. Именно там неотдавна е била открита сред архивите на Музея на въораженбите сили. През 1995 г. един от сътруднициоте в музея разшифрова стенограмата и останал поразен от стойността на историческия документ. Веднага се обърнал към редакцията на русийския вестник „Националная газета“ и днес имаме възможност да прочетем въпросите към фюрера и неговите отговори.

Въпрос: Преди 27 години, влизайки в политическа борба, предполагахте ли, че Ви очаква такъв финал?

А.Х.: Да, още тогава прекрасно занехме с какво се заемаме и накъде вървим. Ние влезнахме в решаващата борба (Endkampf), залогът в която бяха самия живот и съществуването на бялата раса. На кратата беше поставено всичко и изходите можеха да бъдат два: да победим или окончателно да загинем.

Днес, 29 април 1945 г., осъзнавате ли, че претърпяхте поражение?

А.Х.: Не мисля, че сме загубили. Германия – да, тя загуби войната, Вермахта претърпя поражение. Но ние дадохме тласък на една мощна идея. Националсоциализмът нагледно доказа своето абсолютно предимство.

Спомнете си 1918г, спомнете си 1920 г. – къде беше Германия тогава? За няколкот години, през които бяхме на власт, ние създадохме най-великата държава в историята на човечеството. Построихме икономика, възпитахме здрави млади хора – здрави духовно и физически.

В крайна сметка в историята остават само великите дела. Кой сега си спомня за хилядите работници, загинали при строежа на египетските пирамиди? Днес остават само самите грандиозни чудеса като пирамидите!

Да, ние паднахме в борбата, но е това е падение към върха (der Fall nach oben). Националсоциализмът принадлежи на бъдещето. Не се страхувам да кажа, че това е бъдещето през 21 век. Не бих се изненадал, ако през 21 век националсоциализмът победи в Русия. През годините на войната бях принуден да преразгледам гледната си точка за расите. Вижте какво ще ви кажа: никой тук в Европа, нито другаде, знаеше за Русия. Аз изобщо не идеализирам руснаците – в тях има нещо много азиатско. На фактите са си факти: руската нация се оказа силна и издръжлива в тази луда и безумна война и аз няма да се учудя, ако спасенияето на бялата раса дойде от Изток. Това ще бъде логично.

Казвате, че идеята ви е спечелила, но загубихте войната. Логичният въпрос е: имахме ли нужда от тази война?

А.Х.: Говорите така, сякаш в целия свят само от мен е зависело дали да започне тази война или не. Знам, че след смъртта ни, върху нас ще пуснат кучетата. Ще ни наричат агресори и войнолюбци. Но това не е истина, нито аз, нито който и да било друг в Германия искаше тази война. Новото поколение германци построиха велика страна и не е тяхна вината, че им сложиха прът в колелата. Американците, англичаните и евреите по целия свят направиха така, че да започне тази война, за да задушат растежа на младото националсоциалистическо движение.

Само идиот може да си помисли, че войната се е родила в главата на нашите стратези. Вижте, през ’39 г. ние се оказахме обградени от врагове, които числено ни превъзхождаха, както и технически. Но дори и в такива условия немският дух прояви героизъм.

Поглеждайки назад, не се ли плашите от някои ваши действия? Например т. нар. окончателно решение на еврейския въпрос?

А. Х.: В този трагичен за Германия час не бих могъл да мисляв за евреите.

За кое решение в живота си съжалявате най-много?

А. Х.: Разгонването на върхушката на немската армия в лицето на Щурмовия отряд (СА) и наказанието на Ернст Рьом (ръководител на щурмоваците СА. ).

През 1934 г. СА става огромна сила, като по това време в нея членуват 3 милиона души. През пролетта на 1934 г. част от нейните членове започват да негодуват срещу решенията на оглавяваната от Хитлер нова германска управа. Едни от най-отявлените изказвания прави Рьом, заявявайки открито, че армията (райхсвер) трябва да бъде закрита и превърната в школа за обучение, а нейното място да бъде заето от „революционна милиция“, ръководена от СА. С тази своя позиция Рьом влиза в конфликт с Хитлер, който използва това като повод за разправа с противниците си в Нощта на дългите ножове в края на щни и началото на юли 1934 година.

Тогава подходих под влиянието на собствените си емоции, изиграха роля и вътрешните интриги в партията. Ернст с всичките си недостатъци беше предан на идеята на националсоциализма и се бореше рамо до рамо с мен. Без СА не би имало партия. Много тогава ме обвиняваха в предателство към националната революция, но въпреки слуховете, аз действах от съображения за морал и нравственост, борих се за чистотата в редиците на партията. Ернст беше мой приятел и умря с моето име на уста.

Ако днес той беше жив, всичко щеше да е различно. А Вермахтът просто ме предаде, загивам от ръцете на собствените си генералиСталин направи блестящ ход, като устрои чистка в Червената армия и се отърва от корумпираната аристокрация.

«Национальная газета», N2, 1995 г.

Промяната на часовото време е опасна за организма

Според медиците промяната на часовото време е изпитание за сърцето, нервите и стомаха. Причината изглежда елементарна на пръв поглед – будим се с час по-рано при лятното часово време, но и заспиваме по-рано вечер. Какво толкова? Да, ставаме час по-рано, за да сме в крак с новия часови график, но организмът продължава да заспива по „нормалното“ време – с час по-късно, заради създадения през есента и зимата стереотип.

Много хора смятат, че за регулирането на биологичния им часовник е нужна не повече от седмица. Това е така, но в най-добрия случай, казват експертите. Голяма част от хората разстройват съня си за много по-дълго време- за месец, дори и за повече.

Смяната на времето е най-опасно за децата и старите хора и тези, които са под постоянен стрес или страдат от хронични заболявания. Особено чувствителни са тези от нас, които страдат от сърдечносъдови заболявания и диабет. Статистиката сочи, че в понеделника след смяната на времето сърдечносъдовите проблеми скачат с 60%. Потърсилите спешна помощ със сърдечна аритмия, хипертония или инфаркт се увеличават двойно. Медиците свързват изместването на стрелките с и факта, че през април-юни са най-много случаите на инфаркти и инсулти.

С превъртането на стрелките започват и психологическите проблеми- тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия и безсъние. Психолозите казват, че всички преживяваме несгодите от промяната на времето, но не всички ги отчитаме и признаваме. Едни ги усещат по-осезателно, други – по-малко. Тези, които ги преживяват по-силно, са отпаднали, трудно се концентрират, лесно се изморяват, стават раздразнителни, неща, които са вършили с лекота, почват да им струват усилия, правят много грешки и в работата си.

Друга статистика сочи, че с около 10% се увеличава броят на пътнотранспортните произшествия непосредствено след смяната на часовото време.

По данни на СЗО смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при 40-45% от хората в Европа, включително и в България. Пълноценният сън е изключително важен за почивката на сърцето, което нощем работи на „щадящ режим“. Докато спим, епифизата отделя ценния хормон мелатонин, необходим за правилното функциониране на ендокринната система. Мелатонинът, известен още като хормона на младостта, циркулира нощем в кръвта и обновява клетките.

“ДЕМОКРАТИ“ СПИРАТ ДОСТЪПА НА ГРАЖДАНИ ДО ПРАВОСЪДИЕ

Спират достъпа на граждани и малки фирми до правосъдие.
Не можело гражданите да съдят държавата за щяло и не щяло!

Реформаторският блок е внесъл законопроект, който прави напрактика невъзможно гражданите и малкият бизнес да съдят държавната и общинската администрация.

Как?
Съвършено просто: увеличават 10 пъти таксата.
Вдигат съдебната такса – от настоящите 25 лева до 250 лева за граждани и до 5 000 лева за фирми и организации.

Целта, според вносителите демократи: да спрат гражданите за щяло и не щяло да съдят държавата!

Проектът в цялата му гнусота: http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/15560

Унищожителните текстове на проекта не спират дотук:
– до Върховния административен съд да стигат само делата, касаещи много пари. Делата за малко пари – до 5000 лева за граждани и до 25 000 лева за фирми – се гледат САМО НА ЕДНА ИНСТАНЦИЯ;
– 3 пъти по-малко съдии да участват във взимането на решенията на ВАС, за да се намаляла тежестта на работата (имате ли предположения до какво води това?);
– ако, не дай боже, гражданинът загуби делото, трябва да плати между 2 и 4% от „материалния интерес“ – стойността на обжалваното. Например, ако обжалвате данъчен акт за 50 000, освен 50-те хиляди, парите за адвокат и т.н. разходи, трябва да платите и на съда 2000 лева, задето сте го обезпокоили…

Накратко: хора, които претендират да са демократи, издигат материалния интерес над гражданските права. По чия поръчка го правят? И как така са „представители на народа“?

Още коментари по предателските идеи:
http://www.karanikolov.eu/?p=6346
http://www.dnevnik.bg/…/2617832_proekt_predvijda_drastichn…/

Забележка: миналата и тази година 20 граждани спечелиха делата си за златните концесии срещу държавата на първа и втора (и трета някои вече) инстанция по същия този Административно-процесуален кодекс, който сега бива атакуван. Първото нападение обаче бе операцията срещу Закона за достъп до обществена информация, който даваше възможността всеки гражданин да получава достъп до общественозначима информация от всички етажи на властта. Постараха се да скрият какво вършат (между другото отново и тук е намесена фондация „Америка за България“ – очаквам скоро да си сменят името), но в последния момент бяха хванати и над 250 граждани изпратиха протестни писма срещу промените в Закона, защитаващ правата на хората. Сега наблюдаваме поредното действие на пиесата, в която не се предвижда добър край за нас българите.

Разпространявайте – масовите медии са собственост на същите, на които принадлежат внеслите проекта депутати и тия, дето са го произвели.

Единствената истинска медия сме ние – хората.